ЗАПРОТИВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; запротивя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Започвам да се противя. Бащата мълком обърса одрасканото лице на детето си и го потегли пак – да стане. Но то се преви, запротиви се. А. Страшимиров, А, 530. – Ами твоята болка може много лесно да се оперира. – Дума да не става – запротиви се Матейчо. – С това ще дам само коз в ръцете на ония, които имат лично отношение с мен. В. Нешков, Н, 164.